Хората отдавна вече, са приели, че думите сами по себе си, са достатъчни ... и това е всичко, но всъщност, точно това е техния упадък, да ги използват безразборно ... Без думи, човекът е разбирал много повече, през вековете. А днес с цифрите и математиката, се случва същото.

В наши дни сме вменили на думите и цифрите роля, за която те просто не са предназначени и не могат да изпълняват. Приели сме, че етикетът за нещото е само̀то нещо.

1. Думите превърнати в граница за нашето разбиране.
Когато човек не е имал днешните толкова сложни, измислени термини и дебели речници, той е бил принуден да усеща и да наблюдава. Трябвало е да вижда живия процес с цялото си същество, за да може да разбира нещата. Днес правим точно обратното, виждаме нещо, което не разбираме, в природата или в себе си и веднага му слагаме етикет — някаква засукана дума. В момента, в който му сложим думата, си казваме: „Аха, знам го какво е!“, но знаем само името му. Спираме да мислим и да изследваме, не се опитваме да го разберем. Думата се превръща в празно от съдържание наименование. Колкото повече измислени думи трупаме и колекционираме, толкова се отдалечаваме от, живата реалност. Измислили сме език, за да се разбираме, а той се е превърна в параван, зад който крием липсата си на смисленото му разбиране.

2. Подмяната е същата и при числата и математиката!
Математиката в началото е била просто опит да се опишат естествените наблюдения от хората, пропорции, ритми и форми в природата, движението на звездите, шарките на охлюва, ритъма на сезоните и т.н. Тя е била език за синхрон и хармонията. Днес цифрите са превърнати в самоцелна матрица: измерваме статистически данни, формули за монетизация, алгоритми за контрол, таблици с показатели, банкови сметки и пари. Изчисляваме и измерваме всичко и забравяме напълно смисъла защо го правим. Специалистите се крият зад уравнения и сложни числа по същия начин, по който бюрократите се крият зад кухи думи. Ако цифрите казват така, значи е така, без значение дали има някаква логика и реалност зад това.
Превърнахме нашата измислена математика в живота, но не математиката е измислила живота.

3. Упадъкът на съзнанието:
Когато замениш непосредственото усещане и опит с абстрактни знаци (думи и цифри), съзнанието става ограничено и повърхностно , а мисленето ограничено и плитко. То спира да преживява света и започва да борави единствено с измислените външни символи, които просто копира от другите.
Това е все едно да гледаш менюто в ресторанта и да си мислиш, че си се нахранил, защото си прочел имената на ястията и цените им. Преди хората може да са имали по-малко думи, но всяка дума е имала значение и смисъл, защото е била свързана за реално преживяване. Днес имаме милиони думи, безкрайни масиви от данни и цифри, но сме изгубили онази тиха, пряка връзка с реалността, която се случва преди всяка дума.
И може би точно затова, когато човек замълчи за малко и говори по-малко от празните думи, започва скоро след това, да разбира много повече, отколкото от всички дебели книги накуп.

И ето го парадоксът, математиката на човека, е гениална, дори съвършена, но е валидна само за измислената от него цивилизация. Тя е още една от всичките ни илюзии, чиста абстракция. Когато се опиташ да натикаш живия, дишащ живот и съзнанието в перфектна математическа формула, животът започва да боледува.

Привилегираното на числата пред истинското наблюдение и разбиране, води до това, че днес хората вярват повече на банковата сметка, на цифрите от часовника и на броя на дипломите, отколкото в собствения си вътрешен свят и хармонията в мислите си. Направихме матрица от цифри и сега се чудим защо сме в този постоянен стрес и защо цивилизацията не се разпада. Ами защото се крепи на една изкуствена измислица, която отрича естествения ред на вселената.
И най-накрая всичко води до едно и също, когато проследиш нишката на логиката, стигаш до момента, в който човекът просто заменя истинската вселена със своята собствена изчислителна кутия.

Защо е важно как използваме думите, защо и как се променя значението и смисълът им.

Думите не са просто инструмент за общуване – те са геометрията на нашето съзнание. Всяка дума, която допускаме в ума си или изричаме, е тухла, с която градим собствената си реалност.
Когато използваш думите точно и с истинското им значение, ти поддържаш ума си чист, остър и подреден. Ясният език ражда ясно мислене. Той ти позволява да поставиш граница между своя свят и външния хаос, да назовеш нещата около себе си такива, каквито са в действителност, и да запазиш вътрешния си баланс.
Да пазиш чистотата на думите, е първият и най-важен акт на личен суверенитет. Твоите думи са твоята защита.

Подмяната на думите никога не е случайна – тя е умишлена стратегия за контрол над съзнанието. Властващите и техните крещящи медии променят думите, защото знаят: ако промениш речника на един човек, ти променяш начина, по който той възприема света и цялото му разбиране за всичко.
Механизмът е хитър и постепенен. Те вземат чисти, ясни понятия и ги изкривяват, цензурата става 'борба с дезинформацията', паниката се облича като 'загриженост', а сляпото подчинение се нарича 'солидарност'. Целта е да те оставят без думи, с които да се защитиш, за да приемеш техните измислици за единствена истина.

Например думите 'автентичност' и 'креативност' – всъщност са най-устойчивата защита срещу форматирането на системата. Когато ги разнищим, маските падат веднага. Какво са те обаче наистина:

Автентичен?
Днес инфлуенсъри, реклами и брандове, брутално заличават смисъла на думите от употреба, като се опитват да ги използват по грешено измислени начин. Но думата автентичност не е имидж, нито поза, не може да е маска, с която да играеш театър. Да си автентичен означава съответствие между това, което усещаш отвътре, и това, което показваш отвън.
Без фасада за поддръжка: Повечето хора хабят гигантско количество енергия, за да поддържат изкуствен образ пред обществото – да изглеждат успешни, щастливи, модерни или прави според чуждите стандарти. Автентичният човек е не използва тази маска. Той няма какво да крие и няма какво да доказва.
Смелостта да не се харесаш: Това е да кажеш: 'Не', когато от теб се очаква да пееш в общия хор.
Автентичността е твоят вътрешен център. Когато знаеш точно кой си, как мислиш и разбираш какво чувстваш, никаква външна пропаганда или медиен шум не могат да те променят, защото техните евтини манипулации просто няма как да те заблудят.

Ккреативен?
Системата се опитва да ни внуши, че креативността е запазена марка за художници, дизайнери или специални хора, които произвеждат съдържание за продан. Това е пълна глупост.
Да си креативен означава да не приемаш готови, шаблонни отговори за живота а  да създаваш свои собствени.

Креативността е способността на ума да погледне хаоса и да свърже точките по начин, по който никой друг не се е сетил. Да виждаш невидимите връзки, да уловиш сигналите под повърхността и да ги подредиш в собствена картина – това е чиста креативност.
Тя е твоят суверенитет: Например всеки път, когато пренареждаш парчета от мисли в нов текст, ти извършваш креативен акт. Ти създаваш ред там, където е празно. Отказваш да консумираш пасивно онова, което ти се сервира, и вместо това изграждаш свое място в пространство.
Креативността е също и адаптиране. В свят на кризи и разпадащи се системи, креативният ум не изпада в паника, защото той не разчита на готови алгоритми. Той може да измисли нов път, нова спасителна мрежа, нов начин за свързване на хората от нищото.

Креативността е невъзможна без автентичност. Не можеш да създадеш нищо наистина ценно и вдъхновяващо, ако се опитваш да копираш чужди шаблони или да се харесаш на тълпата. Всичко истинско и оригиналното и се ражда само тогава, когато умът е свободен, необременен от чужди идеи, мнения и стрес и напълно автентичен.
А може би, днес хората умишлено са лишавани от креативност, за да влязат в матрицата на готови модели и да бъдат по-лесно контролирани?